Руски шпаньол

История

Разпространени предимно в Русия, тези шпаньоли стават особено популярни след Втората световна война. Породата официално е утвърдена през 1951 година, като дълго време преди това местни селекционери работели по нея, като искали, чрез различни кръстоски да направят по-едри шпаньоли, по-издръжливи от Кокерите, например. Днес, макар да е чест гост на изложения, Руският шпаньол си остава предпочитано ловно куче в родината си.

Руският шпаньол споделя сходства със своите роднини Английския кокер и Спрингер шпаньол. Друго сравнително модерно попълнение в списъка с руски породи кучета, тези четириноги се използват за лов и се отглеждат от края на 19 век. Руският шпаньол е стандартизиран през 1951 г. и е разработен чрез кръстосване на различни шпаньоли. Макар да са използвани за лов, бързо се установява, че не са особено полезни, тъй като малкият им размер не е плюс що се отнася до суровия руски терен.

Снимка: iStock

Външен вид

Типично ловно куче, със среден ръст, хармонично тяло и добре развита мускулатура. Мъжките представители на породата достигат до 45 см височина и тегло от около 20 кг, женските са малко по-дребни – 42 см и 17-18 кг тегло. Главата е овална, пропорционална на тялото, муцуната – издължена, челото -леко изпъкнало. Очите са с бадемовидна форма, тъмно или светло кафяви на цвят. Носът – черен, с широки ноздри, а ушите – висящи, дълги и широки, плътно прилягащи към скулите. Гръдният кош е добре развит, крайниците – мускулести, костите – здрави. Опашката е подвижна и права, по-дебела в основата си, купира се наполовина. 

Козината на тези шпаньоли е дълга, мека и блестяща с прави или леко вълнисти косми. Тя може да е едно-, дву- или трицветна, като сред допустимите окраски са черно, кафяво и рижаво при едноцветните, черно-червеникаво, кафяво-червеникаво или златисто червеникаво при двуцветните. Ако има три цвята, то те трябва да са бяло на черни или кафяви петна.

Характер

Руският шпаньол, макар да е селектиран за лов, си остава типичен представител на семейството на шпаньолите що се отнася до нрава си. Дружелюбен, игрив и верен на семейството си, той е лоялен приятел,винаги готов да е навсякъде със стопанина си. Характерен за представителите на породата е силният, звънлив лай, с който те предупреждават за наближаващи гости или заплаха. Към непознати подхождат резервирано в началото, но след като свикнат с тях се оживяват и разкриват милата страна на характера си. 

Ранната социализация е важна за правилното развитие на тези кучета също толкова, колкото и обучението. Добре е тренировките да започнат още след третия месец и да са под формата на игра, не по-дълга от 10-15 минути на ден. Не бъдете строги с Руския шпаньол – това куче няма друга цел, освен да ви зарадва! Физическите наказания и повишаване на тон само биха го обезверили в собствените му възможности – с лакомства и поощрения ще постигнете далеч по-добри резултати.

Снимка: iStock

Здраве

Руският шпаньол най-често боледува от хранителни алергии, затлъстяване или възпаления на ушите. Ограничете физическата активност на кучето след хранене, за да предотвратите подуване и превъртане на стомаха.

Грижа

Подобно на всички шпаньоли, и Руският се приспособява добре към живота в апартамент. Най-щастлив би се чувствал в къща с двор, но можете без проблем да го отглеждате в градска среда, стига да му осигурите дълги разходки, съчетани с игри и възможност поне за малко да потича на воля. Силните му ловни инстинкти могат да го накарат да подгони по-малко животно в парка, така че най-добре е през повечето време да е на повод. Представителите на породата не понасят много добре самотата – честите отсъствия на стопанина им могат да развият у тях деструктивно поведение.

Красивата им мека козина има нужда от разресване най-много през ден, за да изглежда лъскава и да се избегне сплъстяване. Кучетата от тази порода са големи почитатели на водата, обичат да плуват – водете ги на излети в близост до различни водoеми. 

Структурата на косъма им е такава, че не задържа вода и кал, така че честите бани са излишни и могат само да я увредят. Дългите уши на шпаньола трябва да се проверяват редовно, за да се избегнат инфекции. Очите им често сълзят – погрижете се да имате под ръка кърпичка, за да ги избърсвате – в противен случай се образуват нелицеприятни тъмни петна по муцуната на животното.

Снимка: iStock

Хранене

Можете да храните Руския шпаньол както с кучешка храна, суха или от консерви, така и с натурални продукти. Тъй като представителите на породата имат склонност към натрупване на излишни килограми, важно е менюто им да е балансирано и в точните количества. Около 70% от дневната му дажба е добре да е съставена от месо и местни субпродукти. Можете да разнообразявате диетата му с различни продукти с високо съдържание на протеини и белтъчини, твърдо сварени яйца, извара, различни зеленчуци, кисело мляко, варени ориз и елда. Не се препоръчват тестени, мазни, пържени или сладки храни, колбаси, бобови култури или картофи.

Деца и домашни любимци

Руският шпаньол е чудесно семейно куче, което е подходящо както за семейства с малки деца, така и с вече по-големи хлапета. Търпеливи, спокойни и игриви по природа, тези кучета се приспособяват чудесно към живота на стопаните си, без да се натрапват или да пречат. С други четириноги или котки съжителстват добре при условие, че са израснали заедно. По-дребните домашни животинки обаче, за Руския ловен шпаньол си остават само плячка.

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Руски шпаньоли?

Руският шпаньол притежава много качества, които бихте очаквали да откриете в ловен компаньон. Тези четириноги са лоялни и нетърпеливи да угодят, а като бонус – това са много интелигентни кучета, които с лекота могат да се справят с различни задачи. Тези шпаньоли са дружелюбни и се разбират добре с други четириноги по време на лов. Бдителни и независими, ако търсите компания за лов, това може би е точното куче за вас. 

Снимка: iStock

Тези кучета са добре известни с нежния си темперамент, а лоялността им ги прави добри пазачи, въпреки че не са шумни животни. Можете да очаквате, че вашият Руски шпаньол винаги ще излае, за да ви предупреди за нещо, но едва ли джафкането ще стане прекомерно. Руските шпаньоли не обичат да остават сами и са склонни към тревожност от раздяла. Това не е необичайно, като се има предвид колко лоялно е това куче. Така че, породата не е най-добрият избор за начинаещ собственик на домашен любимец или за човек, който не може да обърне на това куче вниманието, от което се нуждае.

Подходящи ли са тези кучета за семейства?

Руските шпаньоли са отлични семейни кучета. Те винаги са готови да обсипят с внимание и обич членовете на домакинството си, подходящи са и за отглеждане с деца. Тяхната буйна енергия ги прави чудесни компаньони, които могат да се справят със забавленията и игрите на малчуганите. Въпреки това, препоръчваме да наблюдавате съвместното им време за игра. 

Разбират ли се Руските шпаньоли с други домашни любимци?

Руските шпаньоли могат да се разбират и да съжителстват с други кучета, стига да се познават и да са израснали заедно от малки. Те често са работили на полето с други четириноги, което го прави инстинктивно за тях. Тъй като представителите на породата имат силен ловен инстинкт, що се отнася до по-малки домашни любимци, нещата са под въпрос.