Родезийски Риджбек

История

Когато пристигат през XVII век в Южна Африка, първите колонизатори заварили там кучетата на местните аборигени– “зулуси“ и „хотентоти“. Те били от примитивния тип Шенси, но имали една особеност – гребен от косми по гърба, насочени наобратно. Колонизаторите кръстосали тези едри четириноги със своите, донесени от Европа (гончета, догове и хрътки) и нарекли новия вид Африканско Лъвско куче. 

Снимка: iStock

Родезийският Риджбек, както е по-популярно то днес, дълго време се използвало за лов на лъвове, а името си носи от мястото, където възниква – федерация Родезия, полунезависима държава, намираща се в Южна Африка. Това куче се отличава със смелост и е изключително приспособимо към тежките условия на живот в пустинята. В началото на XX век породата е пренесена в Европа, където бързо набира популярност сред богатите и аристократите, заради чудесните си ловни качества и внушителен външен вид. В родината си Риджбеците още се използват за лов на лъвове, макар този „спорт“ да е забранен на много места.

Родезийският риджбек е нежно и интелигентно куче, което може да бъде страхотен домашен любимец и семеен другар, стига да попадне при правилния стопанин. 

Външен вид

Красиво, силно и мускулесто куче, с хармонично телосложение, бързо, подвижно и издръжливо. Мъжките представители на породата достигат до 68 см височина и тегло от около 42 кг, женските са малко по-дребни – 66 см височина и 32 кг тегло. Независимо от пола си, тези кучета са с добре развита мускулатура, както по тялото, така и по крайниците. Главата е голяма, пропорционална на тялото, черепната част е плоска и доста широка между ушите. Муцуната е издължена, дълбока и мощна, очите – умерено раздалечени, кръгли, блестящи и живи. 

Снимка: iStock

Цветът им трябва да е в тон с този на козината. Ушите са средно големи, високо поставени, стоят прилепнали към главата. Носът е тъмен, с широки ноздри, челюстите – силни, захапката – мощна, с едри зъби. Гръдният кош е добре развит, коремът стегнат и прибран, опашката – дълга и дебела в основата си, носи се леко извита нагоре. Гърбът е прав и силен, мускулите на крайниците са добре очертани.

Козината на Риджбека е къса, гъста, гладка и лъскава. Не трябва да бъде нито вълниста, нито копринена. Цветът и варира от светло жълт до червеникаво-кафяв. По стандарта, който е установен през 1924 г., се допускат малки бели петна по гърдите и лапите, но не и по корема. Това, което отличава представителите на тази порода, е гръбният гребен, образуван от косми, които растат в обратна посока на останалата козина. Гребенът трябва да бъде отчетливо очертан и симетричен, с ширина около 5 см, като започва непосредствено зад плешките и постепенно, изтънявайки, стига до крупата. В горната му част трябва да има две еднакви корони – завъртания на козината, разположени една срещу друга. 

Понякога Родезийските риджбеци се раждат без гена за козината, която расте в обратна посока на гърба им (специфичния гребен). Но те все още притежават всички други черти, специфични за породата.

Характер

Родезийският Риджбек е едно от най-смелите и непоколебими кучета, познати на човека. Без да се замислят, тези четириноги се хвърляли в битка с лъвове и други хищници, по-големи в пъти от тях. Бързи, издръжливи, интелигентни и сдържани в чувствата си, те се привързват към стопанина и семейството си, без да го показват толкова открито, колкото други кучета. Когато са социализирани и обучени чрез положително подсилване, те съжителстват добре и с деца. 

Към непознати са резервирани и мнителни, а без добро възпитание – дори агресивни. Ранната социализация е важна – водете кучето по оживени, шумни места, нека свиква от малко с различни животни, звуци и шумове. Въпреки това не очаквайте чудеса – Риджбека рядко ще завърже нови приятелства навън. 

Обучението на тези иначе интелигентни животни, е доста трудна задача дори за хора с опит в дресурата. И няма как да е иначе – това куче е свикнало да е само, да решава самостоятелно какво да прави и трудно понася някой да го притиска и да му нарежда каквото и да е било. Много независим, с доминантен характер и силна воля, Родезийският Риджбек внимателно обмисля и преценява всяка команда, преди да пристъпи към изпълняването й. В даден момент може да се подчини на искането ви веднага, а в друг – да остане абсолютно глух за указанията ви. 

Снимка: iStock

Природата на тези кучета е такава, че ако те не смятат на момента нещо за важно, с лекота го игнорират. Когато това се случи, в никакъв случай не бива да подхождате с насилие, наказания или да повишавате тон на кучето – то е изключително злопаметно и ще запомни поведението ви до края на живота си. А загубите ли веднъж доверието му, дори и най-елементарните ви команди ще бъдат пренебрегвани. Добра идея е да запишете това четириного на училище ако смятате, че не можете сами да се справите с властния му характер. Без правилно обучение Риджбекът може да се превърне в опасност дори за стопанина си.

Здраве

Изключително издръжливо куче, Родезийският Риджбек издържа на изключително екстремни температурни амплитуди, може да не пие вода с часове, дори да не яде няколко дни – такава е „селекцията“ му, принудително случила се в сухите райони на Африка, откъдето идва. Високата им устойчивост на заболявания ги предпазва почти от всичко, с изключение на едно – преяждане и превъртане на стомаха. Следете в никой случай кучето да не е физически активно два, дори три часа след хранене.

Грижа

Родезийският Риджбек би се чувствал най-добре, ако живее в къща с двор, където би могъл да е навън по цял ден. Силно развитите му ловни инстинкти могат да го накарат да се опита да избяга, ако нещо отвън привлече вниманието му – уверете се, че оградата е добре обезопасена и достатъчно висока – това куче гарантирано ще се опита да „разшири“ територията си. Ако сте решили да го отглеждате в апартамент, добре е да си предвидите поне по 2-3 часа на ден навън.

Тези четириноги имат нужда да се разхождат с часове, тъй като трудно ще намерите къде да ги пуснете да потичат спокойно в градска среда. Следете винаги да са на повод, защото лесно биха могли да изскочат на улицата в преследване на някое по-малко животинче.

Родезийският риджбек не се нуждае от специфични груминг грижи. Тези кучета имат къса козина и изискванията им за поддържане са минимални. Те линеят умерено през цялата година, така че е добре веднъж на няколко дни да ги минавате с подходяща ръкавица или с мокра кърпа, за да отстраните мъртвите косъмчета. Ежемесечното къпане също може да помогне за намаляване на проливането.

Снимка: iStock

Родезийският риджбек е предразположен към някои очни заболявания, така че работете заедно с ветеринарния си лекар, за да ви ориентира как да идентифицирате и лекувате всички потенциални проблеми. Тези кучета имат висящи уши, което ги прави по-податливи на ушни инфекции. Почиствайте ги редовно, включително след баня или ако животното е плувало. Редовно подрязвайте ноктите, ако започнат да „щракат“ по земята.

Хранене

Представителите на породата са склонни към преяждане, за това е много важно да съблюдавате менюто им да е богато на хранителни вещества, витамини и минерали, без да е твърде калорично или нездравословно. За предпочитане е кучешката храна, суха или от консерва, да е висок клас, подходяща за едри породи. Допълвайте я с различни меса като пилешко, пуешко, телешко, агнешко, дивеч – без свинско и овнешко. Можете да добавяте и сготвени субпродукти, дреболии и хрущяли, кокали – без тръбни, различни зеленчуци, варени ориз, елда, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара. Въздържайте се от тлъсти меса и мазни храни като цяло, солени колбаси, пушена риба, тестени и бобови култури, твърде студени и пържени храни.

Деца и домашни любимци

Едно от главните качества на Родейският Риджбек е неговата интуитивност. Благодарение на нея той усеща, че най-малките членове на семейството имат нужда от защита и е готов да им я даде по всяко време. Представителите на породата се проявяват като чудесни „бавачки“ на хлапетата, като често се случва да ги пазят ревниво дори от собствените им приятели. С други кучета съжителстват само, ако са отгледани заедно, като това зависи много от породите. С котки и по-дребни гризачи по-добре да не ги оставяте сами нито за минута.

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Родезийски риджбек

Родезийските риджбеци могат да бъдат идеални домашни любимци за много семейства. Те са лоялни, привързани и, когато са правилно обучени и социализирани, могат да съжителстват мирно с други кучета и деца.

Както при всяка порода, важно е да си напишете домашното, преди да доведете риджбек у дома. Отделете време, за да направите проучване, да се консултирате с развъдчици и да съберете максимално много информация за тези четириноги – това е чудесен начин да опознаете породата. 

Идеалният дом за Родезийският риджбек е там, където животното разполага с достатъчно пространство за тичане, като същевременно му се осигурява достатъчно време за умствена и физическа стимулация. Породата е подходяща за собственици, които имат възможност да ангажират питомеца си с различни активности като аджилити, курсове за послушание, лов, продължителни разходки и походи в планината, както и всякакви спортни събития на открито. 

Снимка: iStock

Родезийският рижбек е универсално куче, но то изискват значително време, енергия и ангажираност.

Често задавани въпроси 

• Добро семейно куче ли е Родезийският риджбек?

Да. Стига да бъде правилно обучено и социализирано, това куче може да бъде прекрасен семеен другар.

• Умни кучета ли са риджбеците?

Родезийските риджбеци са много интелигентни кучета, които се нуждаят от ежедневна умствена стимулация, за да не скучаят.

• Колко струва да си вземем Родезийски риджбек?

Средната цена на Родезийския рижбек варира според местоположението и развъдника. Най-добрият начин да се ориентирате каква е тя във вашата страна, е да направите проучване като разговаряте с развъдчици и стопани на такива кучета.

• С какво е известен Родезийският риджбек?

Родезийският риджбек е известен най-вече като „кучето са лов на лъвове“, което се отличава със специфичния гребен от козина, растяща в обратна посока в центъра на гърба му.

Снимка: iStock