Леонбергер

История

Породата Леонбергер произхожда от Леонберг, Германия. Възникването й се дължи на съветника Хайнрих Есиг, който освен с птици и дребни животни, се занимавал с развъждане и на кучета. Някъде в началото на XVII век той кръстосал Санбернари, Пиринейски планински кучета, Ландзеери и местни едри породи, като целта му била да създаде животно, което „прилича на лъва, който е изобразен на герба на Леонберг“. 

Първите представители на новата порода се появяват през 1846 година, а за пръв път официално Леонбергери участват на изложение в Париж през 1907 година. По това време тези величествени кучета се използвали главно за пренос на товари. Заради безпогрешните им инстинкти и обоняние, били предпочитани и сред планинските спасители.

Снимка: iStock

Първите клубове на Леонбергерите са създадени от собствениците на породата през 1891 г. В онези години тези четириноги са били популярни фермерски кучета и са били използвани за теглене на каруци. Породата почти изчезва по време на Първата световна война, но е спасена от група ентусиасти. Леонбергерите се появяват за първи път в САЩ и Канада в началото на 19-ти век. Те са внесени от канадското правителство, за да се изявяват като кучета за спасяване във вода. Породата изчезва в САЩ по време на Голямата депресия. През годините броят на Леонбергерите се увеличава в Европа, а по-късно и в Щатите. Американският клуб на Леонбергерите е създаден през 1985 г., но породата не е официално приета в работната група на AKC до 2010 г.

Външен вид

Едро и силно куче със здрави кости, масивна глава и дълга златистокафява „лъвска“ козина. Мъжките представители на породата достигат до 80 см височина и тегло от 80 кг. Главата на тези кучета е масивна като върху муцуната има черна маска. Челюстите са силни, зъбите – едри. Очите са малки, тъмно кафяви или черни, ушите – големи и клепнали. Гръдният кош е много добре развит, коремът – прибран. Крайниците са мускулести. Опашката е дълга, покрита с пухкава козина. Козината е дълга, средно мека до твърда, с добре развит подкосъм. Освен златиста, допустими са и рижаво, червеникаво кафяво и пясъчно жълто.

Характер

Спокойно, уравновесено, добронамерено куче, което силно се привързва към стопаните си и искрено се наслаждава на компанията им. Леонбергерите са любящи и игриви с тези, на които имат доверие. Те се разбират чудесно с деца, приятелски настроени са към други кучета. В отношението си към непознати е по-скоро сдържано и леко резервирано, но рядко би проявило агресия. 

Те обикновено са спокойни и тихи, но изискват енергични упражнения поне веднъж на ден, като например дълга разходка или поход. Леонбергерите винаги предпочитат да са заети с нещо – независимо дали ще е теглене на шейни, плуване или тренировки по аджилити. Макар и спокойни, Леонбергерите имат нужда от много взаимодействие с хора и не се справят добре, когато са оставени сами за дълги периоди от време. Те биха предпочели денонощна любов и внимание, ако е възможно.

Въпреки големия си размер, Леонбергерът е много чувствително куче, което не понася добре повишаването на тон и караниците между членовете на семейството. По-добре е, ако имате несъгласия, да ги разрешавате далеч от животното, защото то може да се опита да се намеси. Като цяло тези четириноги трудно понасят някой около тях да е разстроен, да плаче или да се ядосва – те ще направят всичко възможно, за да ви разведрят.

Снимка: iStock

Интелигентни по природа, Леонбергерите неслучайно се използват от различни спасителни служби за откриване на изчезнали хора в планината или в морето. Те се поддават много лесно на обучение, като дори е желателно да им възлагате и по-сложни команди, за да стимулирате ума им. Представителите на породата не държат на лакомства като поощрение за добре свършената работа, тъй като имат висок интелектуален потенциал и реагират най-добре, ако спокойно им кажете какво искате да направят. В никакъв случай не се карайте на тези животни – те биха могли да го възприемат зле и изобщо да откажат да изпълняват дори вече научени неща.

Здраве

Леонбергер е здраво куче, което обаче често има проблеми със ставите и костите. Тези четириноги страдат от някои заболявания, които се наблюдават при повечето представители на гигантските породи. 

• Разширяване на стомаха и волвулус 

Едно от най-тревожните здравословни състояния, които Леонбергерите могат да развият, е подуването на стомаха и волвулус, тежка форма на подуване на корема. Това е състояние, при което стомахът се усуква, причинявайки намален приток на кръв към стомаха и продължаващо раздуване на газове, което води до много уголемен стомах. Това състояние е спешно медицинско състояние и е фатално, ако не се лекува. Клиничните признаци включват:

• Непродуктивно повръщане
• Слюноотделяне
• Летаргия
• Подуване на корема
• Слабост или колапс

Превантивна хирургична процедура, наречена гастропексия, често се извършва на млади Леонбергери, за да се елиминира рискът от усукване на стомаха в бъдеще. Тази процедура не елиминира подуването на корема, но елиминира усукването.

• Проблеми със ставите

Леонбергерите са предразположени към проблеми със ставите, включително дисплазия на тазобедрената става. Това състояние се получава, когато тазобедрената става не се развива правилно, става хлабава и болезнена. За щастие, тазобедрената дисплазия се среща все по-рядко при Леонбергерите, тъй като развъдчиците проверяват кучетата си за наследствени заболявания.

Снимка: iStock

Артритът е често срещан при тази гигантска порода, като заболяването най-често се проявява с напредване на възрастта, поради огромния размер на тези кучета. Контролът на теглото, добавките за стави и контролираните упражнения са отлични превантивни действия срещу артрит при Леонбергерите.

• Рак

Според информация на Американския киноложки клуб, ракът е водещата причина за смърт при Леонбергерите. Тези кучета са податливи на остеосарком (рак на костите) и хемангиосарком (рак, който се развива в кръвоносните съдове).

• Сърдечни заболявания

Дилатативната кардиомиопатия е друга често срещана причина за смърт при Леонбергерите. Това е състояние, при което сърцето се уголемява и не функционира правилно. Симптомите на дилатативна кардиомиопатия включват:

• Летаргия
• Липса на апетит
• Задъхване или затруднено дишане
• Кашлица
• Колапс

Лечението на дилатативна кардиомиопатия обикновено включва лекарства, които подпомагат сърдечната дейност и контролират аритмиите.

• Катаракта

По-възрастните Леонбергери могат да развият катаракта, състояние, при което очната леща се помътнява и затруднява зрението. Ако не се лекува, катарактата може да доведе до слепота. За щастие, тя може да се отстрани с операция.

Грижа

Внушителните размери на Леонбергера предполагат, че това четириного би се чувствало най-добре в къща с двор, където по цял ден да е навън. Това отчасти е вярно, но не съвсем. Защото това са доста социални кучета, които искат внимание и се радват много на човешка компания – за тях би било много скучно и самотно оставени сами навън по цял ден. Така че – ако отглеждате вашия любимец на двора, то прибирайте го за през нощта вътре и му отделяйте необходимото време през деня, за да се чувства обичан. 

Представителите на породата биха могли да живеят в апартамент, но той трябва да е наистина просторен, студио с тесен коридор би им се отразило зле психически, а в последствие – и физически. Необходимо е да им осигурите достатъчно движение, ако ги отглеждате в градска среда – поне две дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност животното поне за малко да потича на воля. 

Снимка: iStock

Специфично правило на породата е, че докато не навършат една година и костите им не са заякнали достатъчно, не е препоръчително да ги оставяте да се качват или слизат от стълби. Едно падане на вече тежкото кученце, може да причини травма, която да зарасне много бавно. Добри плувци, Леонбергерите обичат водата и плуването, така че излети край различни водоеми ще доставят истинска радост на любимеца ви. 

Задължително редовно проверявайте очите и ушите на кучето, за да предотвратите развитие на инфекции, особено, след като се е къпало в река, езеро или блато. Козината на тези „лъвчета“ трябва да се разресва редовно, веднъж на 2-3 дни, за да не се сплъстява и всичко, което е събрала през това време, да падне.

Хранене

Доброто здравословно състояние на Леонбергера е пряко свързано с диетата му. Силно и здраво куче, той има нужда от висококачествена кучешка храна, суха или от консерва, за да си осигури всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества. Към менюто му е желателно да добавяте и натурални продукти, сред които да преобладават нетлъсти меса, телешки кокали и различни видове хрущяли. Добре му се отразяват и извара, твърдо сварени яйца, кисело мляко, сварени ориз и зеленчуци, веднъж седмично – обезкостена риба. Не се препоръчва да му се дава свинско, твърде мазни дреболийки и субпродукти, тестени и бобови храни, твърде топла или студена храна, пикантно или пържено.

Деца и домашни любимци

Леонбергерите искрено обичат деца. Въпреки големите си размери, тези кучета са чудесни за бавачки на най-малките, като освен, че ще си играят с тях с часове, са чудесни пазачи и веднага биха реагирали ако усетят заплаха за хлапетата. Добряци по душа, тези симпатични гиганти се разбират и съжителстват добре както с други кучета, така и с по-малки домашни животни.

Снимка: iStock