Американски стафордширски териер

История

Историята на Американският стафордширски териер или наричан още Американски бултериер, започва в началото на XIX век, чрез чифтосване на будози и териери. Заедно с питбула често са използвани за боеве. През 1972 година е регистрирано официално в Американския киноложки клуб. Тъй като в миналото е било особено полулярен сред по-бедните, но многолюдни семейства, бултериерът е наследил и развил приятелски характер и отношение към хората.

Външен вид

Американският стафордширски териер създава впечатление на много силно, бойно куче. Тялото му е мускулесто и мощно, но въпреки това той е доста подвижен и пъргав. Здраво, набито животно, изключително любознателно и смело. Възрасните екзепляри достигат между 36 – 48 см височина, на тегло – между 11 и 17 кг. Козината е къса и гъста, блестяща – на пипане, твърда. Цветовата гама варира – от червеникав, бял, светлобежов, черен, пъстър. Главата е мощна, с широк череп и много добре развита дъвкателна мускулатура. Муцуната е средно дълга и масивна, със здрави челюсти и захапка. Носът е винаги черен, ушите – високо поставени, с розовидна форма, полуправи или прави. Очите на бултериера са с кръгла форма, тъмни на цвят.ю

Снимка: iStock

Цялостното излъчване на тези кучета е изключително внушително и респектиращо. Главна роля за това играят мощната осанка, широкия торс и добре развити гръдни мускули. 

Характер

Семейни кучета, които обичат да са около хора. Така най-кратко би могъл да се опише характерът на Американския стафордширски териер. Макар да дават вид на опасни и да имат репутация на “кучета пазачи”, всъщност най-голямо щастие изпитват именно, когато прекарват време с хората, които ги отглеждат. Независимо дали ще сте на разходка или просто ще лежи до вас на дивана, това куче се радва искрено на човешката копания. 

В някои държави породата се смята за опасна и дори е забранена за отглеждане, но истинските познавачи на стафорда, както още го наричат, ще ви кажат, че това е едно от най-лоялните, интелигентни и предани кучета, познати на човека. 

Породата е податлива на дресировка, но тъй като са силни и атлетични кучета, те се нуждавят от уверен в себе си треньор, който да може да се справи с тях и да ги респектира, да е в състояние да им осигури подходяща психическа и физическа стимулация. На разходка задължително трябва да са вързани на каишка и да се държат близо до стопанина си.  

Тези кучета изискват ранна социализация с други хора и животни. Тъй като породата има много висок праг на болка, могат да нараняват, без да дадат какъвто и да е било външен знак, че самите те са наранени.  Стафордширските бултериери могат да бъдат склонни към тревожност при раздяла. Ранното и последователно обучение може да помогне за справянето с безпокойството, което животното изпитва, когато остане само, а осигуряването на постоянен режим за домашния ви любимец ще създаде у него усещане за сигурност и увереност. Освен това, основните градивни елементи на щастливото куче – упражнения, внимание, обогатяване и умствена стимулация, могат да помогнат за справяне или претотвратяане на тревожността.

Снимка: iStock

Стафордширските бултериери могат да бъдат гласовити в отговор на странни шумове, но като цяло са достатъчно тихи, за да се смятат за подходящи за отглеждане в апартамент. 

В световен мащаб са известни много случаи на атаки от страна на представители на породата срещу деца, възрастни хора и други породи кучета. Лошата репутация на стафордширския териер се дължи на неправилно отглеждане и възпитание. Проблемът са лошите и недобросъвестни собственици, а не самите кучета. Най-често те проявяват агресия именно подстрекавани от хората.

Здраве

Американските стафордширски териери могат да живеят дълго – приблизително 12-16 години. Като цяло, породата е здрава, но подобно на други четириноги, и те са предразположени към няколко ортопедични проблеми, които могат да се развият и на по-късен етап в живота. Сред тях са:

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е наследствено заболяване, при което сферичната става на тазобедрената става не се развива правилно. В леки случаи това може да доведе до дискомфорт, но в по-тежки е вероятно да се стигне до силна болка и куцота. 

Диагностицирана чрез рентгенови снимки, дисплазията на тазобедрената става може да се наблюдава при кученца от породата Американски стафордшир, но по-често се диагностицира, когато кучетата са на 1-2 години. Възможностите за лечение зависят от тежестта на заболяването.

Снимка: iStock

• Дисплазия на лакътя

Дисплазията на лакътя е наследствен синдром на аномалии в развитието, който води до дегенеративно ставно заболяване на лакътя при кучета от големи породи. Точно както при дисплазията на тазобедрената става, понякога може да се наблюдава при млади кученца, но обикновено се диагностицира, когато животните са на 1 година или повече.

Стопаните на Стафордширски бултериери трябва да следят за накуцване в някой от предните крака, което се влошава след упражнения. Противовъзпалителни средства, дейности с ниско натоварване и физиотерапия са част от лечението, а при по-тежки случаи се препоръчва операция.

• Прогресивна атрофия на ретината 

Американските стафордширски териери могат да бъдат предразположени към друго наследствено заболяване, наречено прогресивна атрофия на ретината, което бавно води до слепота.

Състоянието може да започне в ранна възраст, но по-често засяга възрастните кучета и обикновено започва с повишена трудност при виждане през нощта. Макар че не е болезнено, за него няма лечение. Вместо това, стопаните на домашни любимци ще трябва да се подготвят постепенно за евентуалната слепота на домашния си любимец, като поддържат рутина и предвидима обстановка в дома си.

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът възниква, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно от хормона тироксин. Това състояние обикновено се наблюдава при кучета на възраст около 4-10 години и някои от първите признаци са наддаване на тегло, летаргия и изтъняване на козината. Добрата новина е, че хипотиреоидизмът е овладяем с лекарства и кучетата от породата Американски стафордширски териер, които са диагностицирани навреме и се лекуват, могат да продължат да живеят нормален живот.

Снимка: iStock

• Церебеларна атаксия

Церебеларната атаксия е наследствено неврологично заболяване, документирано при Американския стафордширски териер. Симптомите могат да започнат между 3-6-годишна възраст и обикновено включват скованост на походката, загуба на равновесие, тремор на главата и бързи движения на очите. За съжаление, това заболяване няма лечение и повечето кучета се евтаназират, когато състоянието им прогресира и те стават неспособни да ходят.

• Хранителни и кожни алергии

Американските стафордширски териери могат да бъдат предразположени към алергии към храна или околната среда. Те могат да страдат от силен сърбеж и често да облизват и драскат области като ушите, врата, подмишниците, корема и лапите си. 

Обикновено кратък курс антибиотици ще помогне с инфекцията, но Американският стафордширски териер може да се нуждае от хипоалергенна диета, за да се избегнат кожни и стомашно-чревни проблеми.

Грижа

Американските стафордширски териери са естествено атлетична порода и се нуждаят от много упражнения. Стремете се към поне 60 минути упражнения дневно, които могат да бъдат разделени на няколко по-малки сесии. Игрите, включващи тичане (например гоненица) и дърпане на въже са сред любимите на тези четириноги, но като цяло можете да ги включите към всяка активност на открито, спорт или упражнение, за което се сетите!

Стафордширските бултериери не линеят много, но все пак бъдете подготвени, че ще откривате много малки косъмчета на различни места из дома си. Късата им твърда козина е лесна за поддръжка, тъй като дължината й улеснява разресването и стопаните трябва да отделят време за четкане веднъж на няколко седмици, а за къпане на кучето – на всеки няколко месеца. Въпреки това – желателно е да забърсвате лапите на четириногото с влажна кърпа след разходка.

Тези кучета са известни със своята любяща и изключително привързана личност към хората, с които са близки. Естествено лоялни, тези териери могат да бъдат и защитни към семейството си, така че социализацията е от първостепенно значение. 

Снимка: iStock

Американските стафордширски териери са известни като кучетата със силна воля, но въпреки това - нетърпеливи да угодят на стопаните си. Това означава, че могат да бъдат обучени бързо, но ще са необходими известни усилия, за да се задържи вниманието им. Бъдете търпеливи и последователни при обучението, за да задържите вниманието и интереса на кучето. Включването не само на словесни, но и на сигнали с ръце, може да бъде забавна и възнаграждаваща част от дресурата. 

Като атлетична порода, всичко, което включва някакъв вид активност, вероятно ще задържи интереса на вашия бултериер и е добре да бъде включено в тренировъчната ви рутина, като тренировки по аджилити или гонене на топки и фризби. Тези кучета се нуждаят от повече движение и една бърза разходка до близкия парк или градинка е съвсем недостатъчна, за да бъдат щастливи и да са в добра форма. Освен че ще трябва да се подготвите да прекарвате навън дълго време, вероятно ще се нуждаете и от помощта на играчки, за да изтощите вашия питомец.

Физическата активност е важна част от грижите за Стафорширския териер, за това постарайте се да отделяте достатъчно време за упражнения. 

Хранене

Непретенциозно към храненето, това куче има добър апетит и би хапнало всичко. Хранете го два пъти на ден, като е добре да смесвате суха висококачествена гранулирана храна с натурални продукти.

Деца и домашни любимци

Противно на лошата си репутация, Стафорширският бултериер е едно от кучетата, пословични с любовта и внимателното отношение към деца. В миналото представители на тази порода са оставяни с часове в ролята на “бавачки” на малки деца. Към хора като цяло тези кучета са много приятелски настроени. Срещу други кучета обаче, поведението им е коренно различно – като бойна порода те са склонни към агресия и не е добре да се оставят без надзор. 

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Стафордширски бултериери

Американският стафордширски териер, за съжаление, има лоша репутация поради дългогодишна стигма. Поради това бъдещите собственици трябва да са готови да оспорят тази репутация и да представят кученцето си като истински посланик на породата. Това включва допълнително внимание по посока социализацията, обучението и полагане на допълнителни усилия (ако е необходимо) по посока изграждането на едно добре възпитано, уверено и спокойно куче. 

Вашата цел трябва да бъде да накарате хората да се замислят относно несправедливата репутация, която тази порода има. И да си кажат, че тя е неоправдана, срещайки се с вашия дружелюбен и игрив бултериер!

Като активни и социални кучета, перфектният дом за Американските стафордширски териери е този, където ще получават редовни интерактивни упражнения и внимание от хората, които обичат. Породата може да съжителства с по-малки животни и деца, но тези сценарии е по-добре да се запазят за по-опитни собственици. 

Снимка: iStock