8 породи кучета със сини очи (СНИМКИ)

С ините очи не са нещо типично за кучетата. Може би именно поради това сме толкова запленени от домашните любимци, които ги имат! Някои четириноги имат ириси с леден цвят и това е нещо като запазена марка на породата им, докато други могат да се родят синеоки като резултат от рецесивен ген.

Светлите очи се срещат по-често при кучета с определен цвят на козината – по специално животни на пъстри петна или шарени (бяла козина на петна или така наречената мерл окраска). А при някои породи като Сибирското хъски, съществува и по-голяма вероятност от хетерохромия – две очи с различен цвят. Още за това какво трябва да знаем за кучетата със сини очи - четете тук
Ето и още няколко любопитни факта за кучетата със светли очи:
Dogsandcats.bg
- Макар между 5% до 10% от кучетата да се раждат глухи, не цветът на очите, а на козината им, има връзка с вродената липса на слух.
- Кучетата, както повечето бозайници (включително и хората!) – се раждат със сини очи поради липса на меланин в ириса.
- Сините очи означават само, че кучето има намалени нива на пигмент в ириса – нещо, често срещано при някои породи.

А ето и 8 породи, чиито представители имат сини очи.
Една от породите, които първо изникват в ума ни, когато се замислим за куче със сини очи, е Сибирското хъски. Тези зашеметяващи четириноги обикновено имат емблематични, леденосини очи, които отразяват мразовитата тундра, характерна по родните им земи. Хетерохромията се среща често при Хъскитата, като са възможни комбинации между сини, кафяви и зелени очи. Перфектни семейни кучета, тези четириноги с вид на вълци са били отглеждани за компания и теглене на товари с шейни.

Според последни проучвания, до 40% от представителите на тази порода имат сини очи. Днес Сибирските хъскита са любими домашни любимци на собствениците по цял свят. И макар че може да са трудни за обучение, те радват всички около себе си с безусловната си дружелюбност, леко чудата личност и сякаш непрестанно желание за ига.
Чифт яркосини очи често съпътстват разкошната многоцветна мерл козина, която е отличителна черта на голяма част от Австралийските овчарки. Често при представителите на породата се наблюдава и комбинация от сини и кафяви очи. Може би единственото нещо, което е по-привлекателно от външния им вид, е невероятната интелигентност, атлетизъм и обучаемост, които са ги направили безценни селскостопански помощници. И така от 19 век, когато се появява породата, до наши дни!
Въпреки името си, Австралийските овчарки призхождат от Америка. Смята се, че са основа на породата са послужили кръстоски между британски овчарски кучета, а породата набира популярност, когато американците се насочват към Тихия океан по време на Златната треска. Нуждаейки се от енергично, но обучаемо куче, което да управлява стада овце на запад, фермерите разработват Австралийската овчарка, съвременен любим домашен любимец за стопани, който обичат да са в движение. Пълни с енергия и винаги готови за разходка, тези овчарки са подходящи за домакинства, чийто членове водят активен начин на живот.

Известни със своята лъскава, сребристо-сива козина и любяща, активна личност, Ваймаранерите често имат добри очи, които могат да са сини или кехлибарени – идеалното допълнение към емблематичната им сребристо-сива козина. Селектирани и отглеждани през 1800 г. в Германия за лов, днес тези дружелюбни и високоенергийни четириноги стават все по-популярни като кучета-компаньони. А като бонус – чудесни са с децата!
Грациозният и атлетичен Ваймаранер е неоспорим успех в развъждането на великия херцог на Германия Карл Август. Като запален любител на дейности на открито, херцогът се заема да разработи най-добрия ловен спътник: бързоног и всеотдаен следотърсач и пойнтер за лов на едър дивеч в германските гори.
Тъй като германците пазят талантливия Ваймаранер като истинско съкровище, породата пристига в Америка едва през 20-те години на миналия век. Скоро популярността на тези забележителни кучета се увеличава, превръщайки ги в символ на статус в продължение на години, преди постепенно да се устаноят като обичани домашни любимци.

Според различни проучвания и на база определени показатели, Бордър колитата се смятат за най-интелигентната от всички породи четириноги. Въпреки че са взискателни кучета, опитните и активни собственици ги намират за чудесни домашни любимци, които се поддават лесно на дресура и са нетърпеливи да угодят. Тези им черти са развити по времето, когато Бордър колитата са се използвали като овчарски помощници на границата между Англия и Шотландия.
Породата се появява някъде около 18 век. Овчарите са се нуждаели от бързи, пъргави кучета, за да се справят със суровия климат и неравния терен на граничната зона. Вместо да се фокусират върху конформацията, развъдчиците са разработили кучетата за овчарски умения, което е довело до появата на тази превъзходна порода, която днес често доминира в състезанията по аджилити и ловкост.
Наред с характерния си стил на дебнене, Бордър колитата са изключително добри в събирането на добитък, тъй като използват специфична тактика, включваща контрол на овцете чрез интензивно взиране. Очите на Бордър колитата могат да бъдат в различни нюанси на кафявото, златистото или синьото. Последните се срещат по-често при представителите на породата с окраска тип мерл.

С безкрайната си енергия и пъргав ум, тези кучета процъфтяват с много умствени и физически предизвикателства.
Дакелът, което на немски означава „язовец“, е известен смел ловен другар. Въпреки че днес са по-скоро познати в амплоато на верни и привързани домашни любимци, формата на тялото им е целенасочена във всяко отношение. Благодарение на дългото си, тръбовидно тяло и къси крака, тези четириноги са били идеални за преследване на дивеча и завиране в дупките му.
Тъй като е трябвало да се изправят срещу свирепи язовци, Дакелите се отличават с независима, решителна и безстрашна личност, черти, които са се запазили и до днес, за радост (или понякога – разочарование) на техните стопани. Козината на Дакелите може да е в няколко цвята, включително пъстра. Прекрасният мерл шарка придава уникален живот на козината на Дакела и в много случаи син оттенък на едното или и на двете им очи.
Сините очи може и да не се срещат толкова често при Дакелите, нито да са сред най-желаните що се отнася до изложбените кучета, те все пак си остават красива и запомняща се черта при някои от представителите на породата. Отново – те са характерни за четириноги с палто тип мерл (на пъстри петна), а вариации между едно синьо, едно кафяво или два цвята в едно око, също са възможни.

Тези малки, но силни кучета са известни със своите уникални характеристики, като къси крачка, дълги телца и големи, изправени очи. За да постигнат още по-уникален външен вид, Уелските коргита кардигън може да имат и поразителни сини очи. Подобно на Дакелите, и при тях се срещат вариации с различни по цвят очи.
Въпреки сходните имена, ръст и предназначение на овчарски кучета, Уелските коргита кардигън и пембрук са изключително различни. Уелското корги кардигън се появяват в родния си Уелс около 2000 години преди Пембрук. Докато Пембрук произлизат от кучета тип шпиц, донесени от викингите в Уелс около 1000 г. сл. Хр., за прародител на Кардиганън се смята немския дакел, който е в основата и на разработването на Дакела във вида, в който го познаваме днес.
Подобно на Дакелите, Уелските коргита кардигън имат различна по цвят козина, включително шарка мерл, която често подчетава сините им очи. С еднакво привлекателни характери, Кардигън печелят сърцата на стопаните по целия свят чрез приятния си, игрив темперамент и по-лесно управляеми нива на енергия в сравнение с техните събратя Пембрук.

Тези нежни гиганти привличат вниманието не само с размера си, но и с красивите си очи. Повечето кученца се раждат със сини очи, които се променят в кафяви с течение на времето. Любящи, верни и надеждни пазачи, те са изненадващо адаптивни към домове от всякакъв размер.
Огромният Немски дог е куче от типа мастиф, появило се през Средновековието. Въпреки че името им произлиза от френското Grand Danois, породата е разработена в Германия. В миналото тези бързи и мощни четириноги са били популярни сред благородниците в страната, а в края на 19 век в родината им ги обявяват за национална порода.
Съвременните Немски догове са с по-стабилен темперамент, което ни позволява да се насладим на компанията на нежните, търпеливи гиганти, любими домашни любимци на семействата по цял свят. Въпреки че са впечатляващи с всякаква козина, някои от представителите на породата имат шарка на арлекин, разновидност на мерл. Наред с различните петна по тялото, много от тези кучета имат поразителни сини ириси на едното или двете очи.

Тези кучета са известни като леопардови заради петнистата си козина, която може да обхваща широка гама от цветове, включително сивкаво, черно, кремаво или шоколадово. Очите им могат да бъдат в синьо, кехлибарено, зелено, кафяво или комбинация между изброените.
Повечето представители на породата има шарки тип мерл или подобни на леопард кожухчета в различни нюанси. Работни кучета, произхождащи от Луизиана, те са селектирани за лов и паша на стада, за това и се нуждаят от много място, за да тичат и да изразходват енергията си.

В заключение, макар цветът на ириса рядко да е от такова значение за бъдещите собственици на домашни любимци, сините очи добавят рядка привлекателност, която привлича вниманието и създава леко мистично усещане. Независимо дали става дума за леденостудените очи на Сибирското хъски или финия поглед на Ваймаранера, пленителният поглед, който тези породи кучета със сини очи отправят, няма как да ви остави безучастни! И, гарантираме ви, ще внесе нотка на характер и красота във всеки ваш ден.